сряда, 12 октомври 2011 г.

Страници от Рая

Рисувам друга реалност. Съживявам и изпепелявам... илюзии, които стават истина. Сълзите са форма на красота...смехът може да е форма на страдание. Зимата изгаря. Водата се изпепелява. Мога да съм всеки. Бродя, отброявайки минутите на светлосин циферблат, който да ме отнесе, раздроби, съживи и обезплъти...Призовавам дъжда, за да спася земята си...Губя образите си, изграждам нови. Спирам махалото. Отварям прозорци, които гледат към корените. Отварям врати, които излизат нагоре...право нагоре. Сънувам телата си, които сънуват мен. Преследвам времето, достигам го, превръщам се в него...създавам го. Жъна призраци...и после пак рисувам...и пак...Мрак. Адреналин. Присъствие. Жив съм...богат съм...мога да съм всеки един, достатъчно истинен, че това да съм Aз...Да надмогнеш сълзите, да счупиш душата си няколко пъти и да пресипне сърцето ти. Колко живота живеем в този живот, че да го разпиляваме по пясъците на егото си, да крием истината или да я водим на отегчителен и бавен мач. Нямам достатъчно време, за да бъда нещо друго освен себе си. Нямам цял живот пред себе си. Никой няма цял живот пред себе си...Понякога просто искаш да тръгнеш нанякъде, душата ти е на километри пред теб, тя е на пътя пред теб, излязла от тялото ти, разтегнала разума ти, между тялото ти и самата нея. И просто тръгваш. Или я изчакваш изтощена да се прибере в очите ти, да легне в зениците ти и да ги направи по-тъжни...
 „Изпуснати Думи“ -автор: Радослав Гизгинджиев