Казват,че думите показват мислите на човека, а лицето - мислите на природата.Напоследък срещам апатични и безизразни лица, лица на хора без самочуствие, които се нуждаят от одобрението на другите....хора, които очакват да получат нещо от другите, без нищо да дадат в замяна.От друга страна, много често провокирайки лицето да проговори, разбираш, че е било грешка и то голяма грешка. Болна ли е Природата? Не само тази, която ни заобикаля и възприемаме с очите си, но и нашата вътрешна, невидима за окото Природа.
Искам онова чудо, което няма да ми даде всичко, което може да ми се даде. Искам само малка част от най-доброто- когато се огледам в хората наоколо, на лицето ми да се появи усмихна, а не тъга........
Няма коментари:
Публикуване на коментар