Home.

Казват, че домът е там, където се чувстваш сигурен и обичан, и където са твоите спомени.Но не, днес всъщност усетих, че домът е там, където е сърцето ти и където изразяваш по най-истинския и непресторен начин себе си.
Дълъг, купонджийски weekend с приятели в провинцията, оформящи се сладки спомени = микс от музика, танци, смях, споделени емоции, тайни и преживявания.Всичко това е в главата ми, докато извървявям крачките до вратата, отключвам, затварям и пускам багажа на земята.Знам, че никой не ме чака, даже и кучето го няма, знам че няма кой да ми каже „здравей“....да, това всичко го знам, но това е в главата ми, а какво усещам в сърцето?!
Усещам, че ме посреща онзи комфорт, макар и мълчалив, но създаден от мен,предлагащ ми нужната защита от външния свят.Усещам, че съм ужасно мръсна, дрехи, лице,тяло.... всичко,но в този момент абсолютно не съм загрижена за външния си вид, това се превръща в най-маловажното нещо на света. Защото съм в моето място, защото в този миг, уютът на дома ми се превръща в синоним на „любов“. Белмълвен, а може би точно от тишина имам нужда сега, апартаментът ми ме приема такава, каквато съм, без да ме окурява за външността ми, без да се опитва да помете пресните спомени, но даващ ми възможност да „огледам“ предлаганата тишина, да огледам домашния свят, който сама съм си създала и да усетя, че ние сме две страни на едно цяло, наречено ДОМ. Всеки знае,че е творец в собствения си живот, но днес усетих, че аз съм и тази, която вдъхва по един или друг начин живот на моето място, наречено дом, независимо дали това е апартамент, къща, полуремарке или картонена кутия......
Домът е там, не където ти си обичан, а където ти обичаш, там, където е сърцето ти.......