Тук ще пиша за това,което очите често не виждат,но се усеща в сърцето...Ще го правя когато имам време и когато ми се пише и споделя, няма да следвам модата.....ще си бъда просто АЗ-Поли...
сряда, 29 април 2009 г.
Rails......
„...Наскоро открих,че разстоянието, което дели релсите е точно 143.50 сантиметра.Защо такава абсурдна мярка?
В началото,когато са правили първите вагони,са използвали същите метални части, които са служели за производство на дилижанси.А защо разстоянието между колелетата на дилижансите е било именно такова?Защото старите пътища са били направени за тази мярка и само такива дилижанси са можели да се движат по тях.Кой е решил,че пътищата трябва да имат точно тези размери?Римляните, първите големи строители на пътища,са решили да бъде така.Поради каква причина?Бойните колесници са били теглени от два коня - и наистина,ако поставим едно до друго две расови животни,каквито са използвали нaвремето,ще видим,че заемат 143.50 сантиметра...Това има много общо с брака.След като се ожените,трябва да спазвате определени правила,един Бог знае кой го е решил това.Да вървите един до друг като две релси, спазвайки точното разстояние.Ако единия от вас понякога иска да бъде малко по-далеч или малко по-близо,ще е против правилата.Правилата казват:бъдете разумни,мислете за бъдещето, за децата.Повече нямате право да се променяте,трябва да бъдете като релсите:те са на едно и също разстояние една от друга на началната гара,по средата на пътя и на крайната гара.Не позволявайте на любовта да се променя,тя не бива нито да расте в началото,нито да намалява по средата-много е рисковано.С други думи,след като премине ентусиазмът от първите години,запазете едно и също разстояние помежду си,една и съща здравина,една и съща функционалност.По вас върви влакът на оцеляването на човешкия род,който трябва да стигне в бъдещето:децата ви ще са щастливи само ако си останете такива,каквито сте били открай време- на 143.50 сантиметра разстояние един от друг.Ако не сте съгласни с това,че никога няма да се променяте,помислете за тях,за децата.
Помислете за съседите.Покажете им,че сте щастливи,яжте барбекю в неделя,гледайте телевизия,бъдете част от общността.Помислете за обществото:обличайте се по начин,който да показва на всички,че между вас има хармония.Не поглеждайте настрани,защото някой също може да ви погледне,а това е изкушение,може да доведе до развод,кризи,депресия.
Усмихвайте се на снимките.Слагайте снимките в хола,за да ги виждат всички.Косете моравата,спортувайте-най-вече спортувайте,за да останете непроменени във времето.А когато видите,че спортът вече не ви помага,направете си пластична операция.Но никога не забравяйте:в определен момент тези правила са били наложени и вие трябва да ги спазвате.Кой е наложил тези правила?Няма значение,никога не задавайте подобни въпроси,защото правилата ще продължават да са в сила вечно,дори да не сте съгласни с тях...Тъжно!“
Paulo Coelho „O Zahir“
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар