сряда, 29 април 2009 г.

Rails......



„...Наскоро открих,че разстоянието, което дели релсите е точно 143.50 сантиметра.Защо такава абсурдна мярка?
В началото,когато са правили първите вагони,са използвали същите метални части, които са служели за производство на дилижанси.А защо разстоянието между колелетата на дилижансите е било именно такова?Защото старите пътища са били направени за тази мярка и само такива дилижанси са можели да се движат по тях.Кой е решил,че пътищата трябва да имат точно тези размери?Римляните, първите големи строители на пътища,са решили да бъде така.Поради каква причина?Бойните колесници са били теглени от два коня - и наистина,ако поставим едно до друго две расови животни,каквито са използвали нaвремето,ще видим,че заемат 143.50 сантиметра...Това има много общо с брака.След като се ожените,трябва да спазвате определени правила,един Бог знае кой го е решил това.Да вървите един до друг като две релси, спазвайки точното разстояние.Ако единия от вас понякога иска да бъде малко по-далеч или малко по-близо,ще е против правилата.Правилата казват:бъдете разумни,мислете за бъдещето, за децата.Повече нямате право да се променяте,трябва да бъдете като релсите:те са на едно и също разстояние една от друга на началната гара,по средата на пътя и на крайната гара.Не позволявайте на любовта да се променя,тя не бива нито да расте в началото,нито да намалява по средата-много е рисковано.С други думи,след като премине ентусиазмът от първите години,запазете едно и също разстояние помежду си,една и съща здравина,една и съща функционалност.По вас върви влакът на оцеляването на човешкия род,който трябва да стигне в бъдещето:децата ви ще са щастливи само ако си останете такива,каквито сте били открай време- на 143.50 сантиметра разстояние един от друг.Ако не сте съгласни с това,че никога няма да се променяте,помислете за тях,за децата.
Помислете за съседите.Покажете им,че сте щастливи,яжте барбекю в неделя,гледайте телевизия,бъдете част от общността.Помислете за обществото:обличайте се по начин,който да показва на всички,че между вас има хармония.Не поглеждайте настрани,защото някой също може да ви погледне,а това е изкушение,може да доведе до развод,кризи,депресия.
Усмихвайте се на снимките.Слагайте снимките в хола,за да ги виждат всички.Косете моравата,спортувайте-най-вече спортувайте,за да останете непроменени във времето.А когато видите,че спортът вече не ви помага,направете си пластична операция.Но никога не забравяйте:в определен момент тези правила са били наложени и вие трябва да ги спазвате.Кой е наложил тези правила?Няма значение,никога не задавайте подобни въпроси,защото правилата ще продължават да са в сила вечно,дори да не сте съгласни с тях...Тъжно!“

Paulo Coelho „O Zahir“

понеделник, 20 април 2009 г.

Home.


Казват, че домът е там, където се чувстваш сигурен и обичан, и където са твоите спомени.Но не, днес всъщност усетих, че домът е там, където е сърцето ти и където изразяваш по най-истинския и непресторен начин себе си.
Дълъг, купонджийски weekend с приятели в провинцията, оформящи се сладки спомени = микс от музика, танци, смях, споделени емоции, тайни и преживявания.Всичко това е в главата ми, докато извървявям крачките до вратата, отключвам, затварям и пускам багажа на земята.Знам, че никой не ме чака, даже и кучето го няма, знам че няма кой да ми каже „здравей“....да, това всичко го знам, но това е в главата ми, а какво усещам в сърцето?!
Усещам, че ме посреща онзи комфорт, макар и мълчалив, но създаден от мен,предлагащ ми нужната защита от външния свят.Усещам, че съм ужасно мръсна, дрехи, лице,тяло.... всичко,но в този момент абсолютно не съм загрижена за външния си вид, това се превръща в най-маловажното нещо на света. Защото съм в моето място, защото в този миг, уютът на дома ми се превръща в синоним на „любов“. Белмълвен, а може би точно от тишина имам нужда сега, апартаментът ми ме приема такава, каквато съм, без да ме окурява за външността ми, без да се опитва да помете пресните спомени, но даващ ми възможност да „огледам“ предлаганата тишина, да огледам домашния свят, който сама съм си създала и да усетя, че ние сме две страни на едно цяло, наречено ДОМ. Всеки знае,че е творец в собствения си живот, но днес усетих, че аз съм и тази, която вдъхва по един или друг начин живот на моето място, наречено дом, независимо дали това е апартамент, къща, полуремарке или картонена кутия......
Домът е там, не където ти си обичан, а където ти обичаш, там, където е сърцето ти.......

събота, 4 април 2009 г.

Боже, защо прибираш добрите по-рано......

You give me the wings to fly
You are the clear blue sky
I'm floating so free, so high
Falling with grace, for you, am I
You give me the wings to fly

You give me the wings to fly


Heath Ledger - the actor with some of the most powerful movies......
Heath Ledger - the man with the most beautiful smile which I ever saw.....
Heath Ledger - who got angel wings.....